Изтеглете мобилното приложение

    Последвайте ни

    Добавете вашия културен обект в amuseapp

    Свържете се с нас, за да добавите вашия културен обект в amuseapp.

    Свържете се с amuseapp

    © 2026 amuseapp srl. Всички права запазени. IT01302450257

    Капитолийските музеи накратко: шест шедьовъра

    Капитолийската вълчица, Марк Аврелий, Караваджо, Форумът, видян отгоре, Венера и Умиращият гал: най-доброто от най-старият музей в света за тези, които имат малко време.

    Музей: Musei Capitolini

    Вълчицата, Залата на Вълчицата

    Къде са близнаците? Със столетия под тази вълчица ги нямаше. Намираш се пред Капитолийската вълчица, бронзова фигура с височина седемдесет и пет сантиметра. От десетия век се намира в Латерана и не е произведение на изкуството: тя е символ на правосъдието. Там се провеждат съдебните процеси, а екзекуциите «при вълчицата» са записани до 1450 г. През 1471 г. папа Сикст Четвърти я подарява на римския народ. Едва след това някой добавя двамата близнаци, които някои приписват на Полайоло. Една дърворезба от 1499 г. я показва вече с близнаците. Погледни ги: те са дошли по-късно. С тях един символ на правосъдието се превръща в символ на Рим. А Вълчицата, кога е създадена? Години наред се е смятало, че е етруска, от пети век преди Христа, и това е датата, която музейната картотечна карта все още посочва. През 2006 г. реставраторката Анна Мария Карууба излага друга идея: може да е средновековна. Анализите на формовъчните земи водят до тринадесетия век. Това са две конкуриращи се датировки и въпросът остава открит. Това, което е пред теб, може да е на повече от две хиляди години или на около осем века. Продължи по маршрута към Еседрата, голямата стъклена зала.

    Спасеният конник, Екседрата на Марк Аврелий

    В Рим е имало двадесет и две конни статуи като тази. Защо до нас е достигнала само тя? Погледни нагоре: Марк Аврелий на кон, четири метра и двадесет и четири сантиметра бронз, под стъклото на залата, проектирана от Карло Аймонино. Отлята е между 161 и 180 г. сл. Хр., може би през 176 г. за триумф над германите, може би след смъртта му. Древните извори никога не я споменават. Векове наред е в Латерана. Разказват, че се спасява, защото я вземат за Константин, първия християнски император. През 1538 г. папа Павел III я пренася на Капитолия. Микеланджело проектира пиедестала, макар да изглежда, че не е бил съгласен да бъде поставена в средата на площада. През 1849 г., в дните на Римската революция, демонстрантите слагат в ръката ѝ трикольор. През 1979 г. бомба в близкия Палацо Сенаторио поврежда пиедестала. По площада се носи и една легенда: в Деня на страшния съд бронзът отново ще стане златен. Това, което днес виждаш на площада, е копие. Оригиналът е тук, вътре, на завет. Сега се качи на втория етаж, в Пинакотеката.

    Два Караваджо, зала „Санта Петронила", Пинакотека

    Две картини на Караваджо в една и съща зала, а едната е нарисувана върху друга картина. Първо потърси „Гадателката". Една циганка гледа по дланта на младеж. Според биографа Белори Караваджо я вижда да минава по улицата и я портретува от натура. Рисува я в последните години на Cinquecento, а първият, който я купува, е кардинал Дел Монте. През 1977 г. една рентгенография разкрива тайната: под боята има друго произведение – „Коронясването на Богородица" на Кавалиер д'Арпино. Караваджо е рисувал върху работа на свой колега. Сега потърси „Свети Йоан Кръстител" от 1602 г. Поръчва го Чириако Матеи за своя дворец, а не за църква. Светецът носи името на сина на Матеи – Джовани Батиста. А позата? Караваджо я взема от един от голите образи по тавана на Сикстинската капела, дело на Микеланджело. И двете картини пристигат в Капитолия около 1750 г. Папа Бенедикт Четиринадесети иска произведения за музея и възлага на кардинал Валенти Гонзага да оцени „Гадателката". Втора версия се намира в Лувъра. Сега се върни на приземния етаж и слез в подземната галерия. По средата вземи страничното стълбище, което се изкачва към Табулария.

    Над Форума, Табуларият

    За да стигнеш дотук, мина през основите на хълма, до храма на Ведиовис. Храмът е по-древен от двореца и строителите са го заобиколили: затова планът има вдлъбнатина. Сега се приближи до отворената арка. Погледни надолу. Това е Римският форум, гледан отгоре. Музеят изчезва и остава градът. Дворецът, в който се намираш, е бил Табуларият, архивът на държавата: тук са се съхранявали законите и официалните актове на Рим, издълбани върху бронзови таблици. През 83 г. пр. Хр. пожар поврежда хълма. Диктаторът Сула нарежда възстановяване, а делото е завършено от Квинт Лутаций Катул, консул през 78 г. пр. Хр. Датата може да се прочете в един надпис. Сега потърси пред себе си останките от храмовете. Този на Веспасиан, този на Конкордия. И по-нататък Рострите, трибуната за речи. Преди повече от две хиляди години тази стена е затваряла Форума откъм Капитолия. Днес все още е гледка към града. Отдели един миг. От никое друго място в музея не виждаш Рим така. Сега се върни в галерията, продължи до края и се качи до двора на Палацо Нуово, после на първия етаж, до залата на Венера.

    Венера, Кабинетът на Венера

    Защо един папа купува гола богиня и я подарява на народа? Намираш се в Кабинета на Венера, малката стая, която носи нейното име. Статуята е висока сто деветдесет и три сантиметра. Намират я в Рим около 1670 г., близо до базиликата „Сан Витале“. Минават повече от осемдесет години. През 1752 г. папа Бенедикт Четиринадесети я купува от семейство Стаци и я подарява на музея. Погледни ръцете: те покриват тялото. Това е „Venus pudica“, тоест скромна Венера, вариант на тип, който произхожда от Афродита Книдска на Праксител. Музеите говорят за около сто копия. Наполеон я отвежда в Париж по силата на Толентинския договор. Връща се в Рим през 1816 г. Междувременно на нейното място има гипсов отливък, който после заминава за Великобритания. Отдели един момент и я разгледай, като обикаляш около статуята: стаята е малка и светлината се променя. Сега се върни в галерията и продължи до края: последната зала е тази на Галата.

    Умиращият гал, Залата на гладиатора

    Ранен воин с огърлица на шията. Векове наред го наричат гладиатор. Не е такъв. Намираш се пред Умиращия гал. Знакът е на шията: торкves, огърлицата на келтските народи. Погледни и разрошената коса. Това е гал, келт от Мала Азия. Това е римско копие от мрамор. Оригиналът е бил от бронз и е изгубен: може би датира от 230–220 г. пр. Хр. и е поръчан от Атал I, цар на Пергам, за да отпразнува победата над галите. Той е врагът, а го извайват с достойнство. Откриват го в началото на XVII век, при разкопките във Вила Лудовизи: първото сведение за него е от 1623 г. Дълго време го наричат умиращ гладиатор, поради недоразумение. През 1797 г. Наполеон го отвежда в Париж. Връща се в Рим през 1815 г., благодарение на Канова. През 2014 г. заминава за Америка: три месеца в Националната галерия във Вашингтон, около седемстотин хиляди посетители. Връща се у дома на 20 март. Отдели един момент. Това е последната зала. Когато се върнеш на площада на Кампидолио, потърси в центъра конника: това, което виждаш, е копието, а оригинала вече си срещнал.

    Интерактивен маршрут с аудио гид - 6 забележителности

    Капитолийските музеи накратко: шест шедьовъра
    amuseapp
    Musei Capitolini

    Капитолийските музеи накратко: шест шедьовъра

    6 спирки60

    Капитолийската вълчица, Марк Аврелий, Караваджо, Форумът, видян отгоре, Венера и Умиращият гал: най-доброто от най-старият музей в света за тези, които имат малко време.

    Безплатен кратък маршрут. Още спирки в пълния маршрут: 21 Продължи с пълния маршрут